Ако детето се оплаква от болки в ушите

Болките в ушите са изключително неприятни и дори възрастните не са в състояние да ги търпят твърде дълго.

А децата се чувстват и объркани, тъй като не са в състояние да обяснят къде точно и по какъв начин усещат болката – тя е просто там, в ухото.

Как да им помогнете в такава ситуация и кога да потърсите специалист? Това са най-честите въпроси, които си задават родителите, когато детето се оплаче от болка в едното или двете уши.

Ето какво трябва да знаете за този проблем.

Снимка: Shutterstock

Причини и симптоми

Болката в ушите (оталгия) е чест симптом при децата. Причините са различни и могат да включват различни части на ухото: от обикновената „тапа“ до по-сериозните ушни инфекции или „отразена“ болка, която не е пряко свързана с ухото.

Болката може да засегне само ухото или да се разпростре и в околната зона: челюст, глава, лице…

Обикновено започва внезапно и има остри пикове, редуващи се с моменти на дискомфорт. Често се придружава от температура, понякога и много висока.

Новороденото може да изпита внезапни пристъпи на неутешителен плач и намален апетит (поради болката, предизвикана от сучене по време на кърмене). По-големите деца са в състояние да посочат засегнатото ухо и да се оплакват от намаляване на слуховата способност или изкривяване на звука.

Болката в ушите обикновено се дължи на възпалителни патологии (например ушни инфекции) или травматични заболявания (като баротравма).

Прояви на оталгияга

В случаите на болка в ухото, непридружена от висока температура, както понякога се случва след баня или след плуване, засегнатото място е външното ухо и инфекциозният процес се дължи по-често на бактерия или гъбички. В този случай болката е свързана и със сърбеж.

Но когато температурата е висока, придружена от запушен нос, симптомите могат да бъдат индикатор за отит на средното ухо. В този случай болката се причинява от натиска на слузта или гнойния материал върху мембраната на тъпанчето. Ако в резултат на прекомерното налягане на гнойта, мембраната се перфорира, може от ухото да изтече течност, смесена с кръв, придружена с ясно намаляване на болката. В този случай ушният канал се почиства много внимателно с тампон, ухото не бива да се мокри с вода и детето трябва да се заведе при специалист. Обикновено мембраната се възстановява спонтанно в рамките на една седмица, без последствия.

В случаите на катарален отит на средното ухо, често двустранно, болезнените симптоми са оскъдни или липсват, но детето изглежда разсеяно и има склонност да повтаря думи. Често това се причинява от инфекция, която навлиза в Евстахиевата тръба от гърлото или носа. Катарален отит на средното ухо се среща често при децата, особено през първите 7 години. Постепенно проявите намаляват и изчезват до 14-годишна възраст.

Някои деца може да са по-предразположени да развият повтарящи се ушни инфекции. Рискови фактори в тези случаи са аденотонзиларна хипертрофия, лоша хигиена на устната кухина и носа, продължителна употреба на залъгалката, изкуствено кърмене, излагане на цигарен дим.

Снимка: Shutterstock

Средства за лечение

Категорично не се препоръчва използването на клечки за уши с памучен накрайник, особено ако подозирате наличието на тапа. На практика накрайниците на тези клечки обикновено са по-големи от ушния канал на детето и те буквално изтласкват ушната кал навътре към тъпанчето. Това повишава риска от лезии.

Ако имате каквито и да е притеснения или съмнения, най-добре посетете специалист, който ще постави диагноза с последваща терапия. Понякога се налага изследване на гърлото и носа, за да бъде допълнена диагнозата. В други случаи лекарят може да ви насочи към зъболекар, ако причината за болката е развален зъб.

При всички случаи терапията трябва да бъде навременна и ефикасна, за да не се стигне до намаляване на слуховия капацитет с последващо забавяне на усвояването на езика и други затруднения.

В редки случаи увреждането на тъпанчевата мембрана и костната верига може да продължи и в зряла възраст с последващи увреждания и тежка загуба на слуха.

Около 90% от всички форми на отит са склонни да изчезнат с подходяща терапия. В останалите 10% може да има тенденция възпалителното събитие да се повтори и да стане хронично, което би могло да доведе до по-сериозни усложнения. Вътречерепните усложнения (засягащи мозъка) са изключително редки, но са най-сериозните и се характеризират с общи симптоми като висока температура, общо неразположение и главоболие.

По материали от Amplifon